сън

Болгарский

Морфологические и синтаксические свойства

форма	ед. ч.	мн. ч.
общая	сън	сънища
опред.	съня сънят	сънищата
счётн.	съня
зват.	—

сън

Существительное, мужской род, склонение 37.

Корень: -сън-.

Произношение

• МФА: [sɤn]

Семантические свойства

Значение

1. биол. сон ◆ Потъвам в дълбок сън. — Погрузиться в глубокий сон.
2. сновидение ◆ Видял мъртвата си баба по време на сън. — Видел во сне умершую бабушку.
3. мечта, которая не может сбыться ◆ Гони го някакъв сън, че ще стане милиардер. — Гонится за мечтой, стать миллиардером.

Синонимы

1. спане, дрямка
2. съновидение
3. блян, мечта, илюзия, утопия, фантазия, нереалност

Родственные слова

Ближайшее родство
существительные: сънливост, съновидение, сънливец, полусън, просъница прилагательные: сънен

Этимология

Происходит от праслав. *sъnъ, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск., ст.-слав. сънъ (др.-греч. ὕπνος), др.-русск. въ сънѣхъ, русск., укр. сон (род. п. сна), белор. сон (род. сна), болг. сън, сербохорв. са̏н (род. п. сна)̏, словенск. sǝ̀n (род. п. snà), чешск., словацк. sen, польск. sen (род. п. sna), в.-луж. són (род. п. sоnа, sna), н.-луж. soń ж. (род. п. sni). Праслав. *sъnъ из *sърnъ, родственного *sъраti (см. спать), а также лит. sãpnas «сон, сновидение», sãpnis — то же, латышск. sapnis «сновидение», др.-инд. svápnas «сон, сновидение», авест. ẋvafna- (м.) — то же, арм. kΏun, греч. ὕπνος м. «сон», лат. somnus — то же, тохар. А ṣpäm, В ṣpäne «сон», др.-исл. svefn, ирл. súan, алб. gjumë. Ср. также лат. somnium «сон», греч. ἐνύπνιον, др.-инд. svápnyam, др.-русск., ст.-слав. съниѥ «сновидение». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.