отътръгнѫти

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Глагол, класс спряжения — II.

	наст.	аорист
		асигм.	нетемат.	темат.
Я	отътръгнѫ	отътръгъ	отътръгнѫхъ	отътръгохъ
Ты	отътръгнєши	отътръжє	отътръгнѫ	отътръжє
Он Она Оно	отътръгнєтъ	отътръжє	отътръгнѫ	отътръжє
Мы Два	отътръгнєвѣ	отътръговѣ	отътръгнѫховѣ	отътръгоховѣ
Вы Два	отътръгнєта	отътръжєта	отътръгнѫста	отътръгоста
Они Два	отътръгнєтє	отътръжєтє	отътръгнѫстє	отътръгостє
Мы	отътръгнємъ	отътръгомъ	отътръгнѫхомъ	отътръгохомъ
Вы	отътръгнєтє	отътръжєтє	отътръгнѫстє	отътръгостє
Они	отътръгнѫтъ	отътръгѫ	отътръгнѫшѧ	отътръгошѧ
Пр. действ. наст.	{{{Прич_действ_наст}}}
Пр. действ. прош.	{{{Прич_действ_прош}}}
Пр. страд. наст.	{{{Прич_страд_наст}}}
Прич. страд. прош.	{{{Прич_страд_прош}}}

Приставка: отъ-; корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. отторгнуть ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??