съринѫти

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Глагол, класс спряжения — II.

	наст.	аорист
		асигм.	нетемат.	темат.
Я	съринѫ	съриъ	съринѫхъ	съриохъ
Ты	съринєши	съриє	съринѫ	съриє
Он Она Оно	съринєтъ	съриє	съринѫ	съриє
Мы Два	съринєвѣ	съриовѣ	съринѫховѣ	съриоховѣ
Вы Два	съринєта	съриєта	съринѫста	съриоста
Они Два	съринєтє	съриєтє	съринѫстє	съриостє
Мы	съринємъ	съриомъ	съринѫхомъ	съриохомъ
Вы	съринєтє	съриєтє	съринѫстє	съриостє
Они	съринѫтъ	съриѫ	съринѫшѧ	съриошѧ
Пр. действ. наст.	{{{Прич_действ_наст}}}
Пр. действ. прош.	{{{Прич_действ_прош}}}
Пр. страд. наст.	{{{Прич_страд_наст}}}
Прич. страд. прош.	{{{Прич_страд_прош}}}

Приставка: съ-; корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. сбросить ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??