съгънѫти

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Глагол, класс спряжения — II.

	наст.	аорист
		асигм.	нетемат.	темат.
Я	съгънѫ	съгъъ	съгънѫхъ	съгъохъ
Ты	съгънєши	съгъє	съгънѫ	съгъє
Он Она Оно	съгънєтъ	съгъє	съгънѫ	съгъє
Мы Два	съгънєвѣ	съгъовѣ	съгънѫховѣ	съгъоховѣ
Вы Два	съгънєта	съгъєта	съгънѫста	съгъоста
Они Два	съгънєтє	съгъєтє	съгънѫстє	съгъостє
Мы	съгънємъ	съгъомъ	съгънѫхомъ	съгъохомъ
Вы	съгънєтє	съгъєтє	съгънѫстє	съгъостє
Они	съгънѫтъ	съгъѫ	съгънѫшѧ	съгъошѧ
Пр. действ. наст.	{{{Прич_действ_наст}}}
Пр. действ. прош.	{{{Прич_действ_прош}}}
Пр. страд. наст.	{{{Прич_страд_наст}}}
Прич. страд. прош.	{{{Прич_страд_прош}}}

Приставка: съ-; корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. согнуть ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??