отъринѫти

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Глагол, класс спряжения — II.

	наст.	аорист
		асигм.	нетемат.	темат.
Я	отъринѫ	отъриъ	отъринѫхъ	отъриохъ
Ты	отъринєши	отъриє	отъринѫ	отъриє
Он Она Оно	отъринєтъ	отъриє	отъринѫ	отъриє
Мы Два	отъринєвѣ	отъриовѣ	отъринѫховѣ	отъриоховѣ
Вы Два	отъринєта	отъриєта	отъринѫста	отъриоста
Они Два	отъринєтє	отъриєтє	отъринѫстє	отъриостє
Мы	отъринємъ	отъриомъ	отъринѫхомъ	отъриохомъ
Вы	отъринєтє	отъриєтє	отъринѫстє	отъриостє
Они	отъринѫтъ	отъриѫ	отъринѫшѧ	отъриошѧ
Пр. действ. наст.	{{{Прич_действ_наст}}}
Пр. действ. прош.	{{{Прич_действ_прош}}}
Пр. страд. наст.	{{{Прич_страд_наст}}}
Прич. страд. прош.	{{{Прич_страд_прош}}}

Приставка: отъ-; корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. отвергнуть ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).
2. оттолкнуть

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??