отъригнѫти

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Глагол, класс спряжения — II.

	наст.	аорист
		асигм.	нетемат.	темат.
Я	отъригнѫ	отъригъ	отъригнѫхъ	отъригохъ
Ты	отъригнєши	отърижє	отъригнѫ	отърижє
Он Она Оно	отъригнєтъ	отърижє	отъригнѫ	отърижє
Мы Два	отъригнєвѣ	отъриговѣ	отъригнѫховѣ	отъригоховѣ
Вы Два	отъригнєта	отърижєта	отъригнѫста	отъригоста
Они Два	отъригнєтє	отърижєтє	отъригнѫстє	отъригостє
Мы	отъригнємъ	отъригомъ	отъригнѫхомъ	отъригохомъ
Вы	отъригнєтє	отърижєтє	отъригнѫстє	отъригостє
Они	отъригнѫтъ	отъригѫ	отъригнѫшѧ	отъригошѧ
Пр. действ. наст.	{{{Прич_действ_наст}}}
Пр. действ. прош.	{{{Прич_действ_прош}}}
Пр. страд. наст.	{{{Прич_страд_наст}}}
Прич. страд. прош.	{{{Прич_страд_прош}}}

Приставка: отъ-; корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. извергнуть ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??