съприснотєкꙑ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	съприснотєкь	съприснотєкє	съприснотєкꙗ
Р.	съприснотєкꙗ	съприснотєкꙗ	съприснотєкѧ
Д.	съприснотєкю	съприснотєкю	съприснотєки
В.	съприснотєкь	съприснотєкє	съприснотєкѭ
Тв.	съприснотєкємь	съприснотєкємь	съприснотєкєѭ
М.	съприснотєки	съприснотєки	съприснотєки
дв. ч. Им.—В. съприснотєкꙗ съприснотєки съприснотєки Р.—М. съприснотєкю съприснотєкю съприснотєкю Д.—Тв. съприснотєкєма съприснотєкєма съприснотєкꙗма
мн. ч. Им. съприснотєки съприснотєкꙗ съприснотєкѧ Р. съприснотєкь съприснотєкь съприснотєкь Д. съприснотєкємъ съприснотєкємъ съприснотєкꙗмъ В. съприснотєкѩ съприснотєкꙗ съприснотєкѩ Тв. съприснотєки съприснотєки съприснотєкꙗми М. съприснотєкихъ съприснотєкихъ съприснотєкꙗхъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	съприснотєкии	съприснотєкѥѥ	съприснотєкꙗꙗ
Р.	съприснотєкѥго	съприснотєкѥго	съприснотєкѩѩ
Д.	съприснотєкюѥмѹ	съприснотєкюѥмѹ	съприснотєкии
В.	съприснотєкии	съприснотєкѥѥ	съприснотєкѭѭ
Тв.	съприснотєкиимь	съприснотєкиимь	съприснотєкѥѭ
М.	съприснотєкиѥмь	съприснотєкиѥмь	съприснотєкии
дв. ч. Им.—В. съприснотєкꙗꙗ съприснотєкии съприснотєкии Р.—М. съприснотєкюю съприснотєкюю съприснотєкюю Д.—Тв. съприснотєкиима съприснотєкиима съприснотєкиима
мн. ч. Им. съприснотєкии съприснотєкꙗꙗ съприснотєкѩѩ Р. съприснотєкиихъ съприснотєкиихъ съприснотєкиихъ Д. съприснотєкиимъ съприснотєкиимъ съприснотєкиимъ В. съприснотєкѩѩ съприснотєкꙗꙗ съприснотєкѩѩ Тв. съприснотєкиими съприснотєкиими съприснотєкиими М. съприснотєкиихъ съприснотєкиихъ съприснотєкиихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. постоянно текущий ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??