съвитъчьнъ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	съвитъчьнъ	съвитъчьно	съвитъчьна
Р.	съвитъчьна	съвитъчьна	съвитъчьнꙑ
Д.	съвитъчьнѹ	съвитъчьнѹ	съвитъчьнѣ
В.	съвитъчьнъ	съвитъчьно	съвитъчьнѫ
Тв.	съвитъчьномь	съвитъчьномь	съвитъчьноѭ
М.	съвитъчьнѣ	съвитъчьнѣ	съвитъчьнѣ
дв. ч. Им.—В. съвитъчьна съвитъчьнѣ съвитъчьнѣ Р.—М. съвитъчьнѹ съвитъчьнѹ съвитъчьнѹ Д.—Тв. съвитъчьнома съвитъчьнома съвитъчьнама
мн. ч. Им. съвитъчьни съвитъчьна съвитъчьнꙑ Р. съвитъчьнъ съвитъчьнъ съвитъчьнъ Д. съвитъчьномъ съвитъчьномъ съвитъчьнамъ В. съвитъчьнꙑ съвитъчьна съвитъчьнꙑ Тв. съвитъчьнꙑ съвитъчьнꙑ съвитъчьнами М. съвитъчьнѣхъ съвитъчьнѣхъ съвитъчьнахъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	съвитъчьнꙑи	съвитъчьноѥ	съвитъчьнаꙗ
Р.	съвитъчьнаѥго	съвитъчьнаѥго	съвитъчьнꙑѩ
Д.	съвитъчьнѹѥмѹ	съвитъчьнѹѥмѹ	съвитъчьнѣи
В.	съвитъчьнꙑи	съвитъчьноѥ	съвитъчьнѫѭ
Тв.	съвитъчьнꙑимь	съвитъчьнꙑимь	съвитъчьноѭ
М.	съвитъчьнѣѥмь	съвитъчьнѣѥмь	съвитъчьнѣи
дв. ч. Им.—В. съвитъчьнаꙗ съвитъчьнѣи съвитъчьнѣи Р.—М. съвитъчьнѹю съвитъчьнѹю съвитъчьнѹю Д.—Тв. съвитъчьнꙑима съвитъчьнꙑима съвитъчьнꙑима
мн. ч. Им. съвитъчьнии съвитъчьнаꙗ съвитъчьнꙑѩ Р. съвитъчьнꙑихъ съвитъчьнꙑихъ съвитъчьнꙑихъ Д. съвитъчьнꙑимъ съвитъчьнꙑимъ съвитъчьнꙑимъ В. съвитъчьнꙑѩ съвитъчьнаꙗ съвитъчьнꙑѩ Тв. съвитъчьнꙑими съвитъчьнꙑими съвитъчьнꙑими М. съвитъчьнꙑихъ съвитъчьнꙑихъ съвитъчьнꙑихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. кондак ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??