мъногосильнъ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	мъногосильнъ	мъногосильно	мъногосильна
Р.	мъногосильна	мъногосильна	мъногосильнꙑ
Д.	мъногосильнѹ	мъногосильнѹ	мъногосильнѣ
В.	мъногосильнъ	мъногосильно	мъногосильнѫ
Тв.	мъногосильномь	мъногосильномь	мъногосильноѭ
М.	мъногосильнѣ	мъногосильнѣ	мъногосильнѣ
дв. ч. Им.—В. мъногосильна мъногосильнѣ мъногосильнѣ Р.—М. мъногосильнѹ мъногосильнѹ мъногосильнѹ Д.—Тв. мъногосильнома мъногосильнома мъногосильнама
мн. ч. Им. мъногосильни мъногосильна мъногосильнꙑ Р. мъногосильнъ мъногосильнъ мъногосильнъ Д. мъногосильномъ мъногосильномъ мъногосильнамъ В. мъногосильнꙑ мъногосильна мъногосильнꙑ Тв. мъногосильнꙑ мъногосильнꙑ мъногосильнами М. мъногосильнѣхъ мъногосильнѣхъ мъногосильнахъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	мъногосильнꙑи	мъногосильноѥ	мъногосильнаꙗ
Р.	мъногосильнаѥго	мъногосильнаѥго	мъногосильнꙑѩ
Д.	мъногосильнѹѥмѹ	мъногосильнѹѥмѹ	мъногосильнѣи
В.	мъногосильнꙑи	мъногосильноѥ	мъногосильнѫѭ
Тв.	мъногосильнꙑимь	мъногосильнꙑимь	мъногосильноѭ
М.	мъногосильнѣѥмь	мъногосильнѣѥмь	мъногосильнѣи
дв. ч. Им.—В. мъногосильнаꙗ мъногосильнѣи мъногосильнѣи Р.—М. мъногосильнѹю мъногосильнѹю мъногосильнѹю Д.—Тв. мъногосильнꙑима мъногосильнꙑима мъногосильнꙑима
мн. ч. Им. мъногосильнии мъногосильнаꙗ мъногосильнꙑѩ Р. мъногосильнꙑихъ мъногосильнꙑихъ мъногосильнꙑихъ Д. мъногосильнꙑимъ мъногосильнꙑимъ мъногосильнꙑимъ В. мъногосильнꙑѩ мъногосильнаꙗ мъногосильнꙑѩ Тв. мъногосильнꙑими мъногосильнꙑими мъногосильнꙑими М. мъногосильнꙑихъ мъногосильнꙑихъ мъногосильнꙑихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. могучий ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??