кръвоточивъ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	кръвоточивъ	кръвоточиво	кръвоточива
Р.	кръвоточива	кръвоточива	кръвоточивꙑ
Д.	кръвоточивѹ	кръвоточивѹ	кръвоточивѣ
В.	кръвоточивъ	кръвоточиво	кръвоточивѫ
Тв.	кръвоточивомь	кръвоточивомь	кръвоточивоѭ
М.	кръвоточивѣ	кръвоточивѣ	кръвоточивѣ
дв. ч. Им.—В. кръвоточива кръвоточивѣ кръвоточивѣ Р.—М. кръвоточивѹ кръвоточивѹ кръвоточивѹ Д.—Тв. кръвоточивома кръвоточивома кръвоточивама
мн. ч. Им. кръвоточиви кръвоточива кръвоточивꙑ Р. кръвоточивъ кръвоточивъ кръвоточивъ Д. кръвоточивомъ кръвоточивомъ кръвоточивамъ В. кръвоточивꙑ кръвоточива кръвоточивꙑ Тв. кръвоточивꙑ кръвоточивꙑ кръвоточивами М. кръвоточивѣхъ кръвоточивѣхъ кръвоточивахъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	кръвоточивꙑи	кръвоточивоѥ	кръвоточиваꙗ
Р.	кръвоточиваѥго	кръвоточиваѥго	кръвоточивꙑѩ
Д.	кръвоточивѹѥмѹ	кръвоточивѹѥмѹ	кръвоточивѣи
В.	кръвоточивꙑи	кръвоточивоѥ	кръвоточивѫѭ
Тв.	кръвоточивꙑимь	кръвоточивꙑимь	кръвоточивоѭ
М.	кръвоточивѣѥмь	кръвоточивѣѥмь	кръвоточивѣи
дв. ч. Им.—В. кръвоточиваꙗ кръвоточивѣи кръвоточивѣи Р.—М. кръвоточивѹю кръвоточивѹю кръвоточивѹю Д.—Тв. кръвоточивꙑима кръвоточивꙑима кръвоточивꙑима
мн. ч. Им. кръвоточивии кръвоточиваꙗ кръвоточивꙑѩ Р. кръвоточивꙑихъ кръвоточивꙑихъ кръвоточивꙑихъ Д. кръвоточивꙑимъ кръвоточивꙑимъ кръвоточивꙑимъ В. кръвоточивꙑѩ кръвоточиваꙗ кръвоточивꙑѩ Тв. кръвоточивꙑими кръвоточивꙑими кръвоточивꙑими М. кръвоточивꙑихъ кръвоточивꙑихъ кръвоточивꙑихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. страдающий кровотечением ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??