въсточивъ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	въсточивъ	въсточиво	въсточива
Р.	въсточива	въсточива	въсточивꙑ
Д.	въсточивѹ	въсточивѹ	въсточивѣ
В.	въсточивъ	въсточиво	въсточивѫ
Тв.	въсточивомь	въсточивомь	въсточивоѭ
М.	въсточивѣ	въсточивѣ	въсточивѣ
дв. ч. Им.—В. въсточива въсточивѣ въсточивѣ Р.—М. въсточивѹ въсточивѹ въсточивѹ Д.—Тв. въсточивома въсточивома въсточивама
мн. ч. Им. въсточиви въсточива въсточивꙑ Р. въсточивъ въсточивъ въсточивъ Д. въсточивомъ въсточивомъ въсточивамъ В. въсточивꙑ въсточива въсточивꙑ Тв. въсточивꙑ въсточивꙑ въсточивами М. въсточивѣхъ въсточивѣхъ въсточивахъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	въсточивꙑи	въсточивоѥ	въсточиваꙗ
Р.	въсточиваѥго	въсточиваѥго	въсточивꙑѩ
Д.	въсточивѹѥмѹ	въсточивѹѥмѹ	въсточивѣи
В.	въсточивꙑи	въсточивоѥ	въсточивѫѭ
Тв.	въсточивꙑимь	въсточивꙑимь	въсточивоѭ
М.	въсточивѣѥмь	въсточивѣѥмь	въсточивѣи
дв. ч. Им.—В. въсточиваꙗ въсточивѣи въсточивѣи Р.—М. въсточивѹю въсточивѹю въсточивѹю Д.—Тв. въсточивꙑима въсточивꙑима въсточивꙑима
мн. ч. Им. въсточивии въсточиваꙗ въсточивꙑѩ Р. въсточивꙑихъ въсточивꙑихъ въсточивꙑихъ Д. въсточивꙑимъ въсточивꙑимъ въсточивꙑимъ В. въсточивꙑѩ въсточиваꙗ въсточивꙑѩ Тв. въсточивꙑими въсточивꙑими въсточивꙑими М. въсточивꙑихъ въсточивꙑихъ въсточивꙑихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. бешеный ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??