въстанивъ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	въстанивъ	въстаниво	въстанива
Р.	въстанива	въстанива	въстанивꙑ
Д.	въстанивѹ	въстанивѹ	въстанивѣ
В.	въстанивъ	въстаниво	въстанивѫ
Тв.	въстанивомь	въстанивомь	въстанивоѭ
М.	въстанивѣ	въстанивѣ	въстанивѣ
дв. ч. Им.—В. въстанива въстанивѣ въстанивѣ Р.—М. въстанивѹ въстанивѹ въстанивѹ Д.—Тв. въстанивома въстанивома въстанивама
мн. ч. Им. въстаниви въстанива въстанивꙑ Р. въстанивъ въстанивъ въстанивъ Д. въстанивомъ въстанивомъ въстанивамъ В. въстанивꙑ въстанива въстанивꙑ Тв. въстанивꙑ въстанивꙑ въстанивами М. въстанивѣхъ въстанивѣхъ въстанивахъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	въстанивꙑи	въстанивоѥ	въстаниваꙗ
Р.	въстаниваѥго	въстаниваѥго	въстанивꙑѩ
Д.	въстанивѹѥмѹ	въстанивѹѥмѹ	въстанивѣи
В.	въстанивꙑи	въстанивоѥ	въстанивѫѭ
Тв.	въстанивꙑимь	въстанивꙑимь	въстанивоѭ
М.	въстанивѣѥмь	въстанивѣѥмь	въстанивѣи
дв. ч. Им.—В. въстаниваꙗ въстанивѣи въстанивѣи Р.—М. въстанивѹю въстанивѹю въстанивѹю Д.—Тв. въстанивꙑима въстанивꙑима въстанивꙑима
мн. ч. Им. въстанивии въстаниваꙗ въстанивꙑѩ Р. въстанивꙑихъ въстанивꙑихъ въстанивꙑихъ Д. въстанивꙑимъ въстанивꙑимъ въстанивꙑимъ В. въстанивꙑѩ въстаниваꙗ въстанивꙑѩ Тв. въстанивꙑими въстанивꙑими въстанивꙑими М. въстанивꙑихъ въстанивꙑихъ въстанивꙑихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. ревностный ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??