съдравъ

Материал из Викисловаря
Перейти к навигации Перейти к поиску

Старославянский[править]

Морфологические и синтаксические свойства[править]

съдравъ (ⱄⱏⰴⱃⰰⰲⱏ)

Прилагательное.

падеж ед. ч.
муж. р. ср. р. жен. р.
Им. съдравъ съдраво съдрава
Р. съдрава съдрава съдравꙑ
Д. съдравѹ съдравѹ съдравѣ
В. съдравъ съдраво съдравѫ
Тв. съдравомь съдравомь съдравоѭ
М. съдравѣ съдравѣ съдравѣ
падеж ед. ч.
муж. р. ср. р. жен. р.
Им. съдравꙑи съдравоѥ съдраваꙗ
Р. съдраваѥго съдраваѥго съдравꙑѩ
Д. съдравѹѥмѹ съдравѹѥмѹ съдравѣи
В. съдравꙑи съдравоѥ съдравѫѭ
Тв. съдравꙑимь съдравꙑимь съдравоѭ
М. съдравѣѥмь съдравѣѥмь съдравѣи


Корень: --.

Произношение[править]

Семантические свойства[править]

Значение[править]

  1. здоровый ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Синонимы[править]

Антонимы[править]

Гиперонимы[править]

Гипонимы[править]

Родственные слова[править]

Ближайшее родство

Этимология[править]

Происходит от праслав. *sъdorvъ, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. съдоровъ, ст.-слав. съдравъ (др.-греч. ὑγιής), русск. здоровый, укр. здоро́вий, болг. здрав, сербохорв. здра̏в, здра̏ва, словенск. zdràv, zdráva, чешск., словацк. zdravý, польск. zdrowy. Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

Фразеологизмы и устойчивые сочетания[править]

Библиография[править]